Enter your keyword

post

Алисия Алонсо – великата муза на балета

Алисия Алонсо – великата муза на балета

Една невероятна история …

Алисия Алонсо е най дългогодишния директор на Националния балет на Куба, вече не танцува. Но когато тя говори за балет,  ръцете й със закален меден цвят, трептят близо до лицето й, като тънки пръсти, мигащи пръстени и бледо розови нокти се въртят в изящни хореографски изпълнения.

“Аз танцувам с ръце”, съгласява се тя с усмивка. “Да. Танцувам със сърцето дори повече. И това също идва от тялото ми. Аз не му помогам. “

Алонсо е родена в Хавана, Куба през 1920.  Започва да танцува на седемгодишна възраст. На на осем години вече учи балет в музикалното общество на Хавана под ръководството на София Фьодорова. Една година по-късно дебютира пред публика в „Спящата красавица” на Чайковдски. Бързият прогрес в обучението на танцьорката е рязко прекъснат през 1937 г. Тя е само на 15 години, когато се влюбва в съученика си от балетното училище. Фернандо Алонсо, за когото се омъжва. След брака тя смени фамилията си с Алонсо. Новата двойка се премести в Ню Йорк с надеждата да започнат професионалните си кариери.  Скоро Алисия ражда дъщеря си Лаура. Алонсо продължава обучението си в Американската Балетна Школа. Еднвоременно с това посещава частните курсове на Михаил Фокин, Александра Фьодорова, Енрико Занфрета и Анатол Вилчак. След това заминава за Лондон, за да учи при знаменитата Вера Волкова.

великата Алисия АлонсоУдарите на съдбата

През 1941 и поставят страшна диагноза – отлепена ретина. След серия хирургически намеси й е наредено да лежи напълно неподвижна в леглото за цяла една година. Не й разрешават да играе с Лаура, да дъвче твърде силно храната си, да се смее или да плаче, както и да движи главата си.  Нейният съпруг прекарва всеки ден с нея и използват пръстите си, за да изучават големите танцови женски роли на класическия балет в световната история. По-късно Алонсо си спомня за този период, „Аз танцувах мислено. Ослепена, неподвижна, лежаща по гръб, аз учех себе си да танцувам Жизел.”

Най-накрая й разрешават да става от леглото, макар че все още не можеше и дума да става за танци. Въпреки предписанията на лекарите тя всеки ден ходи в балетното студио  и започва отново да репетира. И тъкмо когато надеждата се завръща, ураган затръшнва врата в жилището й,  обсипвайки главата и лицето й с парчета стъкло. За учудване очите й не са засегнати. Виждайки това лекарят и разрешил да танцува, вярвайки, че след като е успяла да оцелее след експлозията на стъклата, балетът няма как да й навреди.

И все пак АлисияАлонсо отново танцува

Почти  полудяла от нетърпение и все още частично сляпа, и предлагат да танцува Жизел, за да замести наранената прима балерина на Балетния Театър. Алоносо приема и се представя така, че критиците незабавно я обявяват за звезда. Тя е лансирана като главната балерина на трупата през 1946 и танцува Жизел до 1948 , участвайки още и в „Лебедово езеро”,  „Андъртоу” на Антъни Тюдор (1943),  Теми и Вариации на Баланчин (1947), и в такива световни премиери като драматичния балет на де Милс Легенда за Фол Ривър (1943), където играе главната роля на Обвинената. През този период от кариерата си тя придобива репутацията на силно драматична балерина, както и на балерина със свръх чиста техника и на изключително умела интерпретаторка на класическия и романтическия репертоари.

Изящество и контрол балет.Изящество и контрол

Дългогодишното партноьорство на Алонсо е Игор Юшкевич от Балетния Театър е сравнявано с това на Фред Астер и Джинджер Роджерс. Юшкевич и другите й партньори бързо стават експерти в оказването на помощ на Алонсо да прикрива недъга си. За да компенсира частичното зрение на едното си око и липсата на периферно зрение, балерината тренира своите партньори да бъдат точно там където тя ги иска без каквото и да е изключение.

Освен това тя иска от осветителите да инсталират прожектори с различно цветове за да й служат за ориентир. Така например, Алонсо знае, че ако стъпва в осветения от прожектори кръг близо до авансцената, тя е твърде близо до оркестрината. Като друг маркер за нея е опънатата на височината на талията тънка тел успоредно на ръба на сцената, но като правило тя танцува обгърната от ръцета на партньорите си и е водена от тях от точка в точка. Зрителите никога не забелязвали нищо запленени от прима балерината.

Желанието на Алонсо да развива балета в Куба я кара да се върне в Хавана през 1948 и да основе своя собствена трупа, Балетната Трупа на Алисия Алонсо. Трупата прави кратък дебют в столицата  и след това се отправя на турне в Южна Америка – представленията са хит. Между 1955 и 1959, Алисия всяка година танцува с Руският Балет на Монте Карло като гост звезда. Тя е първият балетист от Западното Полукълбо, гастролирал в Съветския Съюз. Алисия Алонсо е и първият американски представител танцувал на сцените на Болшой Театър в Москва и Нировския Театър в Санкт Петербург, съответно през 1957 и 1958.

Алисия Алонсо напуска Куба с гордо вдигната глава

Към средата на 1950-те, Балетният Театър на Алисия Алонсо е в ужасни финансово и политически затруднения. Диктатора Батиста, е решен да смаже силната опозиция срещу режима си. Поддържан от финансовата инфраструктура на острова, мафията и американските бизнес интереси, той безмилостно репресира всеки застанал на пътя му. Заявявайки, че всички артисти и интелектуалци са симпатизанти на левицата, той орязва драстично субсидия, която държавата дотогава отпуска на балетната школа. Принудени да работят в нощни клубове за да изкарват прехраната си, танцьорите често нямат сили, за да играят за Алонсо. Тъй като балерината изразяваше все по-силно презрението си към Батиста, режимът и предлага петстотин долара месечно за да спре критиките си. Отвратена тя закрива училището си през 1956 и се присъединиява към Руския Балет на Монте Карло заедно с Юшкевич. Алонсо работи с Руския Балет до 1959 а изпълнения й спечелват престижната награда на  Денс Магазин през 1958.

Революция в кръвта

Когато Фидел Кастро взима властта от Батиста на 1 януари 1959 той обещава да увеличи финансирането на чезнещите национални културни програми. Окуражена от този неочакван поврат и нетърпелива да види родината си отново, Алонсо се завръща в Куба. През март 1959 получава финансиране, за да основе нова танцова школа, която да бъде наречена Нацинален Балет на Куба. Заедно с това Алонсо получава гаранция за ежегодна финансова поддръжка.

Алонсо ясно осъзнава, че тя и нейната балетна школа са „са в голяма степен част от Кубинската революция”. Тя и танцьорите й дори помагат при прибирането на реколтата. Алонсо носи широка Виетнамска работническа шапка като политическо изявление.

Поради силното и страстно обвързване с новото комунистическо управление в Хавана, Американската публика обръща гръб на прима балерината и тя изчезва от културния й радар. Все пак когато приключва войната във Виетнам и Ричард Никсън напуска президентския пост, Фидел Кастро разрешава на Алонсо отново да изнася представления в Съединените щати. Един Американски критик казва за балерината, която е вече на 54 и баба:

„Тя поражда повече сексуални блянове от два пъти по-млади балерини”.

Държавната Кубинска кинокомпания снима филм, съдържащ целият репертоар на Алонсо,  но в Американските балетни среди тя е почти забравена.

алисия алонсо балет

Да танцуваш до последен дъх

Алонсо танцува соло партии в Европа и другаде дори след седемдесетгодишнината си, макар че нейната слепота започва да става все по-явна. През 1995, тя и ред други възрастни членове на Хационалния Балет се представят в Сан Франциско. Там те представят В Средата на Залеза. През Ноември  2003 в интервю на сцената преди представлението на Кубинският Национален Балет в Сан Диего, Калифорния, тя възкликна:

Така съм Щастлива, че съм тук.  И съм щастлива винаги, когато съм на сцената. Сцената е мястото, където трябва да бъде танцьорът, дори ако само ходи или седи. На сцената аз съм у дома си.

Като директор и водеща балерина на Националния Балет на Куба, Алисия Алонсо е вдъхновение, пътеводител за новите поколения кубински танцьдри. С нейният собствен ненадминат стил, тя остави своята следа в международния свят  на танца. През Юни 2002 тя е определена за Посланик На Добра Воля на ЮНЕСКО за изключителния й принос към развитието, запазването и популяризацията на класическия танц и за посветеността й на тази форма на изкуството, чрез която тя представя идеалите на ЮНЕСКО и на световната общност на хората и културите.

Тя продължава да управлява Националния Балет на Куба,  въпреки своите деведесет годин и  почти пълната си слепота.

No Comments

Add your review

Your email address will not be published.