Enter your keyword

post

Непознатия Александър Добринов

Непознатия Александър Добринов

“Понякога Господ прави така, че фамилното ти име наистина да отразява твоята най-дълбока същност. При Александър Добринов беше точно така – много добър човек и много добър художник: дето се казва, дори два пъти Добринов!”

Александър Добринов е роден във Велико Търново през 1989 г. Детството му минава в семейната гостилница където били окачени първите му рисунки с молив. Желанието му да рисува го отвежда в София, където учи в Рисувателното училище. В големия град Добринов намира място в интелектуалните среди, става сътрудник на „Българан“,приятел с Христо Смирненски. Но София му отеснява и той заминава за Виена, където се запознава с Рихард Щраус. След това в Чехослования, където за пет години прави шест самостоятелни изложби.


А през 1933г. съдбата го среща с Фьодор Иванович Шаляпин. Тъй като световноизвестният певец не разполагал с повече време и казал на художника: “Сеньор Добринов, след 15 минути тръгвам на път с кола. Ако за толкова време може да стане нещо…” Става, и още как – за 10 минути Добринов прави такъв великолепен шарж на маестрото, че той се подписва: „Браво, сеньор Добринофф!”.

Добринов  покорява и Варшава със самостоятелни изложби. Връща се в София,където участва в общи изложби, пътува до Германия с българската културна делегация… Но всичко се променя, когато 1944 г. е осъден на две години затвор заедно с Димитър Талев, Михаил Арнаудов и други видни граждани на столицата. Излежава присъдата си в Червен кръст, където успява да твори, но за съжаление нищо не е запазено. До 1953 г. е изселен в Луковит и изключен от Съюза на художниците. Там е принуден да рисува етикети на консерви, но въпреки всичко успява да създаде цикъла “Гримаси“, „Деца играят на ловци“. Бурният му живот приключва 1958 г.

карикатура Добринов

През 30-те години на миналия век в София имало няколко заведения на софийската бохема – Арменското кафене, кръчмите “Луката”, “Копривщица” и др. Но творческата ни интелигенция се подвизавала в кафе-сладкарница “Цар Освободител” до Руската църква. Тук било първото приобщаване на българския елит,всеки имал своя определена маса. На една маса били “селските демократи” – Константин Петканов, Илия Бешков, композитора Любомир Пипков. Бешков, Дечко и Никола Маринов пък наблюдавали от друг край на кафенето под око братята писатели, за да ги изрисуват в  остроумна карикатура. “Големият удар” обаче е на Александър Добринов, в чийто уникален шарж от 1935 г. са изобразени 106 от най-известните посетители на сладкарницата – литератори, учени, публицисти, актьори, певци, архитекти, издатели, политици. За прегледност самият Добринов е направил пълен опис и точна номерация на всичките си живописни герои от № 1 до № 106.

Сладкарницата се славела още като “Дом на клюката”. След 9-ти септември голяма част от героите на Добриновия шарж са изселени или пратени по затвори и концлагери, а някои като главния редактор на “Зора” Данаил Крапчев – направо ликвидирани. През 1975 г. за една нощ двуетажната сграда е разрушена. Дори това, че съборената постройка е паметник на културата, не успява да я спаси. Голият терен се превръща в китна градинка по проект на архитект Никола Николов две години по-късно.


И точно като в коледна приказка героите на Добринов оживяват по стените на новото любимо заведение на софийския елит. Огромна колекция от шаржово на талантливия карикатурист посрещат гостите на Park Bar. Разположено на стратегическата позиция – ул. Шипка 26 срещу Докторската градина заведението предлага небрежен уют, с който да зарадва клиентите със забавни елементи като ръчно рисуваните пепитени тапети и дизайнерски лампи.  Разпръснатите масички с реновирани антикварни кресла ни връщат в онези романтични години и предразполагат да се отпуснете и да общувате по-небрежно.

No Comments

Add your review

Your email address will not be published.