Enter your keyword

post

Ърнест Хемингуей – Битката за офанзива, Марта Гелхорни и Коледа 1944 г.

Ърнест Хемингуей – Битката за офанзива, Марта Гелхорни и Коледа 1944 г.

Хемингуей, заболява от пневмония след като отразява битката при Хюртгенската гора. Това разбира се не го спира да отпътува на север, когато научава за германската атака в Ардените на 16-ти декември, 1944 год. …

Така наречената битка за офанзива, е последната велика германската офанзива през Втората световна война (това, което британският историк Макс Хейстингс нарича „Един американски епос „) е бедствие както за съюзниците така и загерманците.

Всеобщото мнение сред  висшето командване на съюзниците- особено в американското висше командване – е, че с Хитлер било свършено, че той е свален от длъжност, и че до края на войната предсоят просто един сбор от упражнения, които могат да почакат, докато зимата свърши. Най-добрите от германското върховно командване били  убедени, че войната е загубена, но все пак се радвали да следват измамните заповеди на Хитлер за настъпление срещу това, което той, в моменти на умопомрачение, все още виждал като тълпа от болни разнообразни идиоти, които не са проблем за неговите елитни военни части, които могат просто да ги смачкат по своя път до Северно море и да спечелят войната. Най-добрите от висшето командване на Хитлер – най-малко тези в предната част – виждали нищо повече от шанс да се забави врага, и да се даде на Германия възможност да преговаря за мир.


Когато силите на Модел и фон Рундщет нападат през Ардените в ранните часове на 16-ти  декември 1944 г. съюзниците са, по думите на Макс Хейстингс „… напълно неподготвени …“, когато три германски армии се стоварват върху силите на Брадли с три изключително изчерпани, и в известна степен деморализирани американски дивизии (включително четвърта дивизия на Бартън ).

В началото на вечерта на 16-ти декември Ърнест Хемингуей е, някак си, успява да се свърже по телефона с объркания щаб на Бартън, и да обясни,  че въпреки болестта си все още иска да предава от бойното поле. Попитъл Бартън дали си струва да продължи пътя си на север, а отговорът гласял, че  германската атака е „… доста горещо шоу …“ и че той, Хемингуей, трябва да направи всичко възможно да се добере до щаба на Бартън в Люксембург, където, само на няколко километра, дивизията на немският Генерал-майор Франц Сенфус са се опитвала да пресече реката и да отреже пътищата до Люксембург Сити, за да изолира 4-та дивизия, преди да може да потърси помощ.

„В ранните сутрешни часове на 17-ти, Ърнест е успял да се снабдяват с джип и шофьор чрез генерал Ред О‘Хеър. По-късно Хемингуей придзнава, че все още е бил с температура, и се потял  и толкова много, че трябвало да си сменя ризата четири пъти от ставане от леглото и напускане на хотела. По времето, когато Хемингуей успява да достигне до южните части на четвърта дивизия в раните часове на 17-ти – на легендарния Сенфус успява да пресече пътищата, и според  думите на Чарлз Уайтинг:

„ Бартън, който трябваше да защитава територята от нападение, беше принуден да се оттегли с тежки загуби. Бартън беше изтласкан назад и поиска подкрепления, но не получава нищо повече освен батальон от инженери. Град Ехтернах е загубен, с изключение на една фабрика, която все още упорито се защитава от четвърта дивизия. Изглежда, че хората на Сенфус са  навсякъде и преминават от един успех в друг. „

Хемингуей и Марта

На фроната, американски генерали се питат как на германеца е успяли да осъществят такава атака в такъв момент. И  най-вече генерал Брадли, който изрази своето недоверие към Началник-щаба на Айзенхауер, генерал Бадел Смит по следния начин:

„Простете моя  френски, но как по дяволите това копеле е придобило цялата си сила?“

Това са смъртоносно опасни часове за съюзниците, тъй като германците атакували  толкова силно, колкото им било възможно и колкото им позволявали намаляването на провизиите и  горивото. В крайна сметка калените в битки американски части най-накрая  започнали да удържат на нападението.

По времето, когато Хемингуей намира Бартън в следобедните часове на 17-ти най-страшното от воените действия вече е минало – въпреки че все още предстоят решителни битки. И поради това Бартън изпраща Хемингуей незабавно при Ланхам, който, виждайки приятеля си болен, му дава легло в щаба в близост до град Роденберг. Ланхам нарежда на полковия лекар, да дава на Хемингуей лекарства и да се увери, че  писателят ще остане в леглото да си почива.


Веднага след като лекарят излязал Хемингуей започнал да търси нещо за пиене. Според Чарлз Меджид в града били останали извесни количества вино, които Хемингуей изпил много бързо, пълнейки  всяка празна бутилка със собствената си урина (с надпис „Реколта Хемингуей 1944 г.“ ), защото не искал да излиза на минусовите декемврийски  температури.

На сутринта на 22 декември – битката вървяла към своя край, Хемингуей станал от леглото и върнал в щаба на Бартън, за да разберете какво се е случва. Там той е поканен от полковник Лукет (командир на 12-ти пехотен полк) на хълма, за да наблюдават отгоре  атаката  на 5-ти пехотен полк на генерал Ред Ъруин към германските позиции. Атаката, със всичката си мощ, довела само до объркване както и до частична победа. Това е и последната военна операция, която Хемингуей наблюдава.

Атаката е наблюдавана също и от 54-годишният Бартън освободен от командване, официално на основание лошо здраве, но като Уайтинг напомня, много от колегите си офицери, смятат че това е поради  лошото командване при Хюртгенската гора.


Около обяд на Бъдни вечер Марта Джелхорн пристига в Люксембург Сити, предусещайки една добра история, и надявайки се някак си да влезе в Бастон и да пише под обсада. След като резервира стая в един от двата хотела, запазени за кореспонденти тя се представя на щаб квартирата на четвърта дивизия, където полковник Ругелс  я е кани да се присъединят към съпруга си и да прекара Бъдни вечер и Коледа с гостите на 4-ти под. Но той не знае за плановете за развод Хемингуей – просто имал намерение да изненада приятно Ърнест. За съжаление това не се получава по този начин.

Хемингуей прекарва част от Бъдни вечер на изпращането на Бартън. Към края той се отправя към  хотела на Марта и я кани на по едно питие. Можеби защото е била самотна, или може би просто е искала да уговори условията на развода.

След това, вместо да се върне в хотела, двойката се отправя към щаб квартирата, където продължава изпращането на Бъртън.


На Коледа, Ърнест и Марта, в компанията на полковник Ланхам, направили обиколка с джип на позициите на полка. Ърнест седял отпред  до водача, а Ланхам и Марта от зад. От самото начало между двете кореспонденти прехвърчали искри, с Хемингуей разказвал за последните сражения и подхварлил, че Марта никога не е виждала истинска битка. Марта отвърнала на френски, че е виждал по-истинска война, отколкото той може да си представи. И както Чарлз Меджид пише в своите мемоари, „Хемингуей отива на война”:

„Хемингуей изчака обиколката на командните постове да свърши, след това се обърна към Марта и каза, че тя току-що е била толкова близо до фронтовата линия, колкото никога няма да бъде. Той твърди, че е направила много пари, пише за войната, но никога не е виждал човек, убит в сражение. Когато  Марта Джелхорн е отразявала войната през 1939 г., на три различни континента, е ранена, и това е е по-малко болезнено от факта, че нейният съпруг публично използва личния и псевдоним пред Ланхам. „

Подобен спор между тях избухва и на новогодишното парти , след което Хемингуей се завръща  в Париж, а Марта в Лондон.

Related Post

No Comments

Add your review

Your email address will not be published.